[Куплет 1: Григовор]
Няма свещички за духане
Няма и плодова торта
Няма вече надписи, че подът е мокър
Котката е с осем живота
Няма ножчета за бръснене
Които биха изглеждали заплашително
Докато с тях минаваш близо до сънната си артерия
И се замисляш, че би могло
Да, би могло...
Но ти знаеш, че е безмислено
Особено самоубийството
Болката държи те жив във локва от мъгли и сиво
Котвата ти е всяка фалшива близост
Но не е истина това
Не е истина, с която би умрял
Като цвете недокосвано от ничия ръка
Не, ти не виждаш хората, а гнилото във тях
(Вместо сини небеса
Във очите му петна)
Да се родиш и да те няма
Не, абсурд
Ти трябва да направиш впечатление на по-обикновените
Човекът в теб напълно заслужава най-огромния размер ковчег
Зашил на раната си кръпка
Не искам да повярвам че е мъртъв
За т'ва не го набирам аз и чакам да ми звънне
За т'ва не го набирам аз и чакам да ми звънне
[Куплет 2: Жлъч]
От малък съм така - попивам като гъба
Гледам как баща ми се мъчи да спаси умиращия гълъб
Гледам как гробарите изсипват се по стълба
С дядо ми, легнал във кутия - не разбирам че си тръгва
Озадачен, че някой ден душите ни се стъмват
Кой ше те утеши
Добре, никой не е достатъчно убедителен във - т'ва
Като дребни риби ли
Сме страхливи със сетни сили блъскащи да усетят прилив
В дом съм с десет подарени детски библии
Бели агънца във скута на честен, хрисим
Спасител във чисто бели дрипи
Обещава щастлив край във красив рай
Само от мен зависи
Само от мен зависи
Само от мен зависи
Дори и за тея невинни не е безплатно
Даже вече сме открили че те дават най-мно'о две монети на лодкаря и всичко останало на цар Бог
Отвъд себе си благодарен за подаръка
Знаеш, че е цвете, което бавно във ръцете съхне
И дори да изглежда твое до безкрайността
Някой ден ше стане време да го върнеш
[Мост: Жлъч]
Плаши ме, че не зная
Защо понякога е толкова рязка... и внезапна
Дотолкова, че ставам любопитен
Дали не е била зад мен
Е така, на стена разстояние, когато най-малко съм очаквал
[Куплет 3: Жлъч]
Преди да има Крисковци, Криско беше моя ортак от основното 142-ро
Да, бе, тоя катун успя ли да навърши 20, нямам спомени
Сърдечна недостатъчност, късни диагнози по болници
Докато е там - сам в стая във ръката със абокат
Загрижени другарчета му донасят шмърколяк
И той чертае с тях
Малко след тва умря
Сега дори
Не помня кои бяха тия негови услужливи приятели
Помня него
Някак още много тежко
Излязла душа да се поразходи в непознати за малкия аз територии
Мойта фантазия ми даваше пътеводни знаци
Въобразявах си как
Световете нататък ше са страхотни
Но после сякаш тя умря и израсна в тая кал
Остана само като име на баничарница
В кухнята на Ада тука ше остана, бате, София завинаги
Върху главите сме си паркирали дилъри тъмни като прилепи
И шерифи които вегетират ако не рекетират
Живот като във смъртта, като във отвъдния свят
[Куплет 4: Григовор]
Нашата смърт е обща
Остарявам като катедрала и това е първата ѝ копка
В мръсна почва стъпват хора
Твърда плоча
Плачат, точат сълзи
Сочат с пръсти
Със вързопче карамфили
Сто бутилки, сладки, жито
После всички карат пили
Танци в името на изхабените напразно сили
Невероятно стилни
Траурът ни отива
Пали се молитвеника, сауна...
...в дива зима няма...
...нито има, пада...
...гилотина
Каквото и да става, всичко спира
Сценичният работник зад завесата застрелял е актьорите
Признава си пред пресата
Спасил е от преструвките им лелята на шести ред
И тя се прибира доста доволна от пиесата
Гримираният труп във изискан костюм
А ковчегът му е като връхна дреха
Спокойно спи, но е само обвивка
Използвам найлонов плик
Само че се разгражда доста по-бързо
Поредният тържествен повод
Да държим чашите си вечно горе
И да се питаме има ли нещо ново
При мен - не
[Припев: Жлъч] [х2]
Идвам за всички
Но пък чакам
Чакам
Колкото животът позволи
[Куплет 5: Жлъч]
Ако се хвърлиш през вратата, когато тя се отвори
Там ще те чака
Там ш'те чака к'вото цял живот си се старал да си спомниш
Аз и смъртта ми
Аз и смъртта ми играем шах на плажа във прелестен стар филм
Казах ѝ: "Докато има в костите ми воля ше се боря срещу теб, все едно -
- мога"; Тя ме обгърна със хладка длан и каза:
"Мило дете, всичко, което преживяваш е треска -
- ще мине и ще мине добре"
Приеми, че е тест
Имаш нужното количество чест
Това е красивото у теб
Не се съмнявай, ти си човек
Това е красивото у теб
Ти си колкото смях във ушите
Толкова и храна за морните корени
Ти си воин и лечител
Но също си просто роб за своя син
Просто - албум със спомени
А не досадна константа, за коят' няма здрасти
И вече никой не я забелязва
Твойта съдба не е ясна
Т'ва трябва само 'те радва
[Куплет 6: Григовор]
Само смъртта не е преструвка
Не е това, което поета продава
Не е студена целувка
Не е живота на лента
Тя е истинската същност на човек за секунда
Жалка, нелепа и абсурдна
Неспособен на ответния си удар
Безсилен да произведе фалшива гримаса
Изцяло отдаден на безнадежния ступор
Завръщайки се към напълно примитивното Аз
Не е в кутията си от самозаблуди
Смаляваща се приживе до миниатюрни размери
Очите му са стъклени топки от други вселени
Които е загубил по пътя, но някой друг ще намери
Свободно подводно плаване
Сякаш си пак дете
Толкова много страх във т'ва сърце
Че не те е страх въобще
Животното умира, но нещо там живее
Блещука и приканва те
Това е голям момент
Искаш да му се порадваме
Но само за теб е радостен
За мен са останките
Блуждае, тлее
Пламък отвян съвсем от лекото отваряне на прозореца
За да влезе глътка въздух
Да разруши спрялото време
Последни думи: "Майчице"
И отива си
Лошото е, че не знам къде
Хубавото е, че не знам къде
Не знам къде
